При завой двете колела на задната ос изминават различно разстояние — вътрешното се върти по по-тесен радиус, а външното — по по-широк. Ако двете колела бяха твърдо свързани, едното щеше да се плъзга или подскача при всеки завой. Задачата на диференциала е да позволи на колелата да се въртят с различна скорост.
Стандартният открит диференциал предава равно количество въртящ момент и на двете колела при нормални условия. При загуба на сцепление от едното колело (например в кал или лед) обаче, въртящият момент се насочва към него и автомобилът загубва тяга.
LSD диференциалите ограничават разликата в скоростта между двете колела. При нужда те прехвърлят повече въртящ момент към колелото с по-добро сцепление. Широко използвани в спортни и офроуд автомобили.
Съвременните автомобили все по-често използват електронно управляеми диференциали или системи за векторинг на въртящ момент. Те позволяват прецизно разпределение между колелата за оптимално сцепление и управляемост.
При 4x4 системите има допълнителен централен диференциал, разпределящ мощността между предната и задна ос. Блокирането му (при офроуд) позволява равно разпределение дори при пълна загуба на сцепление на едната ос.
Технически характеристики и данни за автомобили. Информацията е събрана от публично достъпни източници.